Home » ИЗВАДКА – ТОПОНИМИЯТА НА ПРИРОДЕН ПАРК ВРАЧАНСКИ БАЛКАН. 2014 г.

ИЗВАДКА – ТОПОНИМИЯТА НА ПРИРОДЕН ПАРК ВРАЧАНСКИ БАЛКАН. 2014 г.

ОПЛЕТНЯ
Селото е разположено в полите на южния склон на Врачанска планина. Започва от долината на река Искър и пълзи нагоре по стръмната долина на река Бяла вода. Намира се на 421 м надморска височина. Историците смятат, че землището е обитавано от траките, а днешното поселище датира от преди ХІV в. В турски документи от ХVІ в. се среща като село Оплатна и със сегашното си име: „Село Оплетня. Домакинства – 10, неженени 2, приход 1460“. С това име се споменава в данъчни документи от 1749 г., както и, заедно с Игнатица и Очин дол, в регистър на населението от 1866 г.: „с. Оплетня: 12 ханета, 66 жители“. Според авторите на популярния сборник „Българското село“, издаден през 1930 г., „името си е получило от лъкатушната и непроходима балканска местност Оплѐтня“. Начинът на изграждане на къщите, оплетени от лескови пръчки, дава и името, твърдят днес неговите жители. Според трета легенда името на селото идва от тъмните векове на робството, когато поробители оплели косите на една непокорна мома за най-голямото дърво. Основният поминък бил земеделие и скотовъдство, характерно за планинските селища. Животът не бил лесен. В архива на археолога краевед Богдан Николов се съхраняват бележки за изселването на някои от фамилиите – още през робството – в Бистрец, Нефела и Бели извор, а изселени от 40 село Оплетня – в Дръмките – 6–8 км от Враца няколко фамилии. Изселванията продължават и в средата на ХІХ в. (ТДА– Враца).

Любопитно:
Известна е и духовитостта на местните жители, съхранили словесното богатство на предците. Те разказват легендата за дявола и дряна, в която дяволът решава да легне през пролетта под първото цъфнало дърво и да изчака да се нахрани от неговите плодове. Надявал се, че това, което първо е цъфнало, първо ще узрее. Така легнал под дряна, но си останал гладен. Защото дрянът цъфти първи, но зрее последен. Мястото е свързано и с историята на Ботевата чета след смъртта на Войводата – в една от пещерите намират убежище трима четници по пътя си към Осиково, но са предадени и само един от тях успява да достигне кошарите на осиковчени – това бил Сава Вълков от Драшан. По-сетне той престоява няколко месеца при овчарите от Оплетня под  Кобилни стени. Лобното място на убитите двама четници се намира точно срещу железопътната спирка Оплетня на двадесетина метра над шосето.

Информация:
ИЗВАДКА – ТОПОНИМИЯТА НА ПРИРОДЕН ПАРК ВРАЧАНСКИ БАЛКАН. 2014 г.